Всеки ден

25 mar 2018, 16:49

Poesía » Otra

265 1 1

Къде се криеше до днеска,

Надеждо моя – не разбрах?

И мъката си аз – човешка,

в една торбичка си събрах.

Сега, когато те намерих,

аз тръгвам смело пак напред.

И ще забравя как треперех

във дните седмични поред.

И пак за мене ще се съмне,

и хаосът ми – подреден.

И ако щастие ме гръмне –

така да бъде всеки ден.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

JujuBuju (Миглена Миткова)

2018-03-26T01:05:36+03:00

Много хубаво и позитивно, Никола!