Щурците подлудяваха нощта.
Вятърът дращеше изгорялата кожа.
Улични лампи дразнеха сетивата.
Всеки лъч, попаднал в зеницата
будеше призрак на носталгия.
Всеки лъч заслепяваше една звезда.
Вплиташе се и засияваше в косата,
на морски спомен нежно ухаеща.
Със своята депресивна баналност града
убиваше с всеки лъч откраднат миг на любовта.