1 jul 2008, 16:42

Всеки лъч 

  Poesía
607 0 7
Щурците подлудяваха нощта.
Вятърът дращеше изгорялата кожа.
Улични лампи дразнеха сетивата.
Всеки лъч, попаднал в зеницата
будеше призрак на носталгия.
Всеки лъч заслепяваше една звезда.
Вплиташе се и засияваше в косата,
на морски спомен нежно ухаеща.
Със своята депресивна баналност града
убиваше с всеки лъч откраднат миг на любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??