Вселен
Сякаш знаех, че ме преследваш
и предусещах твоето вдъхновение.
Стремглаво уж надничах подире си
и сянката там скривах от провинения.
Сякаш можех да избягам от себе си,
тъй да се отрека от прелюбодеянието.
Оправдание изповядах за грешници,
a събудих се пак във скут от демони!
Обсебен от твоето дихание - дишах,
живеейки чужди животи във своя,
бос, задъхан към себе си тичах, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up