Вселен

2.12.2011 г., 6:29 ч.

Поезия » Друга

617 0 1

Вселен

Сякаш знаех, че ме преследваш

и предусещах твоето вдъхновение.

Стремглаво уж надничах подире си

и сянката там скривах от провинения.

Сякаш можех да избягам от себе си,

тъй да се отрека от прелюбодеянието.

Оправдание изповядах за грешници,

a събудих се пак във скут от демони!

Обсебен от твоето дихание - дишах,

живеейки чужди животи във своя,

бос, задъхан към себе си тичах,

шепа милост да ти изпрося.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.