Колко малко си, мое небе -
звездно късче космична вселена.
Като малко сърце на дете
ту се смееш, ту плачеш ранено.
Град и дъжд наваляваш през смях
между пръстите - шепи несбрани -
огледало, в което видях
коленете си прашни и в рани.
Моят остров сред бурно море.
Моят пристан сега и от лани.
Ту спокойно и синьо небе,
ту с платна от тайфуни съдрани. ...