danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
Dec 3, 2011, 12:30 AM

Вселена 

  Poetry » Love
559 0 8

 

Знам, че някой ден ще се завърна

там, където почна този път.

Тишината в огън ще превърна,

уморена, пак ще полетя.

 

Ала днес нощта е наранена,

тихо е най-тъжното небе...

И изплаква нашата вселена,

тази, дето изградихме с теб.

 

Тя блещука като нежен огън,

спомена превръща в красота.

Тя разпръсква моите тревоги

и прогонва всяка тъмнина.

 

И те търсят две сълзи сред мрака,

има още смисъл да съм тук.

Нашата вселена тебе чака,

за да бъде път към моя юг.

 

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??