danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
3.12.2011 г., 0:30 ч.

Вселена 

  Поезия » Любовна
556 0 8

 

Знам, че някой ден ще се завърна

там, където почна този път.

Тишината в огън ще превърна,

уморена, пак ще полетя.

 

Ала днес нощта е наранена,

тихо е най-тъжното небе...

И изплаква нашата вселена,

тази, дето изградихме с теб.

 

Тя блещука като нежен огън,

спомена превръща в красота.

Тя разпръсква моите тревоги

и прогонва всяка тъмнина.

 

И те търсят две сълзи сред мрака,

има още смисъл да съм тук.

Нашата вселена тебе чака,

за да бъде път към моя юг.

 

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??