Една светулка плахо се провря
под клоните на нощните дървета.
И сякаш под воала на нощта
запали грешно огънче в сърцето.
И в дива страст, отричана преди,
две неми сенки блудно заиграха…
Очите ми потъваха в очи
и устните безмълвно се зовяха…
И сякаш ураган заля света,
ти плисна огън в моето огнище.
След хиляди отстрели тишина,
след сто посоки, водещи до нищо, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up