Aug 19, 2012, 9:15 PM

Вселена 

  Poetry » Love
1141 2 21
Една светулка плахо се провря
под клоните на нощните дървета.
И сякаш под воала на нощта
запали грешно огънче в сърцето.
И в дива страст, отричана преди,
две неми сенки блудно заиграха…
Очите ми потъваха в очи
и устните безмълвно се зовяха…
И сякаш ураган заля света,
ти плисна огън в моето огнище.
След хиляди отстрели тишина,
след сто посоки, водещи до нищо, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Random works
: ??:??