19 ago 2012, 21:15

Вселена 

  Poesía » De amor
1083 2 21

Една светулка плахо се провря

под клоните на нощните дървета.

И сякаш под воала на нощта

запали грешно огънче в сърцето.

 

И в дива страст, отричана преди,

две неми сенки блудно заиграха…

Очите ми потъваха в очи

и устните безмълвно се зовяха…

 

И сякаш ураган заля света,

ти плисна огън в моето огнище.

След хиляди отстрели тишина,

след сто посоки, водещи до нищо,

 

аз имах теб…В един греховен миг

с мечти ти дадох новото начало…

Вселената потръпна… После с вик

олтар намери в жадното ми тяло…

 

И дълго, дълго с птиците летя,

за да се сгуши в топлите ти длани

И в погледа на чакаща жена,

като копнеж и спомен да остане… 

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??