Една светулка плахо се провря
под клоните на нощните дървета.
И сякаш под воала на нощта
запали грешно огънче в сърцето.
И в дива страст, отричана преди,
две неми сенки блудно заиграха…
Очите ми потъваха в очи
и устните безмълвно се зовяха…
И сякаш ураган заля света,
ти плисна огън в моето огнище.
След хиляди отстрели тишина,
след сто посоки, водещи до нищо, ...