тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
Mar 21, 2008, 1:44 PM

Всеотдайност 

  Poetry » Phylosophy
627 0 13
Във вечност цял живот пътувам с теб, ездачо,
и, храбри воине, не отклонявай ме от пътя.
Търся убежище за себе си - от себе си и знай,
че отговори на въпроси търся - за личността.
Не съм ранена - на чужди каузи не робувам,
безспир искам пътеки надеждни да раздавам.
Като вълк да не страдам и мра мълчаливо,
с болка безнадеждна, към Луната завила...
Чуваш ли ме желание - нали бе любвеобилно,
като непогазена прашинка, мен съхранило,
вътък, по който да изтъкавам мечтите,
съновидения, вяра и низ на картини,
от сръчноръки майстори по земите,
с бялнали, пролетно цъфнали череши
и литнали отгоре ни чакани щъркели...
Да - ти си пролет новозараждаща се,
без хладна безстрастност...
Или оживено гримасничене...
И думите ти не увисват във въздуха,
а се носят от ангели равновесно!
И се врамчват като камбанария...
С дух извисен - на манастир...
Където покровител земен лъкатуши...
Където закриля ни и всеотдайно служи!

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??