Във вечност цял живот пътувам с теб, ездачо,
и, храбри воине, не отклонявай ме от пътя.
Търся убежище за себе си - от себе си и знай,
че отговори на въпроси търся - за личността.
Не съм ранена - на чужди каузи не робувам,
безспир искам пътеки надеждни да раздавам.
Като вълк да не страдам и мра мълчаливо,
с болка безнадеждна, към Луната завила...
Чуваш ли ме желание - нали бе любвеобилно,
като непогазена прашинка, мен съхранило,
вътък, по който да изтъкавам мечтите,
съновидения, вяра и низ на картини, ...