В бездумието истина откривам,
завързана на възел, тя гори,
със мислите си облаци оплитам,
във моите пречистени очи.
Изгрява в мен зората като копие,
насочено в наземната си цел,
във профил и в анфас – подобие
на вечния човешки безпредел.
И пак се раждам, преболяла ужаса,
на тихата телесна топлина,
попаднала отново в пъкала,
се свързвам само с твойта тишина. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Размисли продиктувани от строфите на Станимира Вълчева (sestra.blog.bg):
"Не си надничат в очи силните
освен ако не си застанат на пътя."