В бездумието истина откривам,
завързана на възел, тя гори,
със мислите си облаци оплитам,
във моите пречистени очи.
Изгрява в мен зората като копие,
насочено в наземната си цел,
във профил и в анфас – подобие
на вечния човешки безпредел.
И пак се раждам, преболяла ужаса,
на тихата телесна топлина,
попаднала отново в пъкала,
се свързвам само с твойта тишина. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Размисли продиктувани от строфите на Станимира Вълчева (sestra.blog.bg):
"Не си надничат в очи силните
освен ако не си застанат на пътя."