Feb 19, 2021, 11:00 PM

Всичко 

  Poetry » Love, Phylosophy, Other
356 2 5

 

Всичко

Някога ти вярвах
без да имам всичко.
"Всичко" си представях
без да искам нищо.
Някога разбирах 
не необратимо
случките в живота.
Вече е невидим.
Още се обръщам, 
търсеща причина. 
Всичко се превърна
в страшно настоящо...
спомени и мисли - 
грубо ги потъпка. 
Не, не исках всичко, 
мили, 
само глътка въздух,
който е дошъл от теб
и всичкото да бъдеш ти. 

© Йоана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви, Калин, Младен, Пепи, Миночка, за споделеното!
  • Мъдрост дошла от дълбините на съзнанието!Харесах!
  • Помъдряло!
  • Животът ни лишава от най-естествените неща и ги подменя с безумието на безсмислието. Рано или късно разочарованието стига до нас, независимо от късмет и сполука. Само в детството и юношеството сме щастливи, защото сме все още в Оазиса на светлината.

    "Човек е сам върху сърцето на Земята
    пронизван от един-едничък слънчев лъч
    ...И неусетно пада вечерта!"

    Силен и откровен стих, Йоана! Поздравявам те!
  • Прекрасно, съкровено и... неизпълнимо...
Random works
: ??:??