Пълзи със нас животът по земята
на гръб с късмета крехък и съдба.
И всички дни ги времето премята
пред погледа на битова борба.
И падат от стената календари
след всяка новоминала луна.
И песни нови пеят коледари
за влюбена и божия жена.
И птиците в небето остаряват,
че стават тежки техните гнезда.
На хората косите побеляват
да търсят вечер своята звезда.
Но идва ден, когато всичко свършва:
нещата земни се превръщат в мрак.
Че всичко времето за миг прекършва –
тревясва безвъзвратно всеки праг...
© Никола Апостолов All rights reserved.