Пълзи със нас животът по земята

на гръб с късмета крехък и съдба.

И всички дни ги времето премята

пред погледа на битова борба.

И падат от стената календари

след всяка новоминала луна.

И песни нови пеят коледари 

за влюбена и божия жена.

И птиците в небето остаряват,

че стават тежки техните гнезда.

На хората косите побеляват

да търсят вечер своята звезда.

Но идва ден, когато всичко свършва:

нещата земни се превръщат в мрак.

Че всичко времето за миг прекършва –

тревясва безвъзвратно всеки праг...