Ще дойде ден... ще бъда спомен,
спрял в черно белия албум,
застинал звук от сън отронен
и сив контур в нечий ум.
Ще дойде ден... в ранно утро,
след чаша делнично кафе
сърцето ще забие лудо
в копнеж… да бъда пак до теб.
Доловил ръката ми в свойта...
Дочул в невидимото моя смях...
ще искаш пак да ме прегърнеш
през времето превърнало ме в прах. ...