Нещо загърбваме. Нещо се рони...
Думи по-тежки от камък.
Време за размисъл. Пътища нови.
А след завоя – поляна.
Само на макове с волните танци
пулсът намира утеха.
Всичко е вятър. Всичко, макар че
обич променя човека.
Падат сами доброволни окови.
Спомени само нагарчат.
Имаш хербарии с много любови,
но тази беше глухарче.