23.05.2017 г., 9:19 ч.
Всичко е вятър
Нещо загърбваме. Нещо се рони...
Думи по-тежки от камък.
Време за размисъл. Пътища нови.
А след завоя – поляна.
Само на макове с волните танци
пулсът намира утеха.
Всичко е вятър. Всичко, макар че
обич променя човека.
Падат сами доброволни окови.
Спомени само нагарчат.
Имаш хербарии с много любови,
но тази беше глухарче.
Думи по-тежки от камък.
Време за размисъл. Пътища нови.
А след завоя – поляна.
Само на макове с волните танци
пулсът намира утеха.
Всичко е вятър. Всичко, макар че
обич променя човека.
Падат сами доброволни окови.
Спомени само нагарчат.
Имаш хербарии с много любови,
но тази беше глухарче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
