Всяка минута, в яд потопена,
минава нещастно през твоите дни.
А ако просто си мислел за мене,
можеше и да ни провърви.
Нямам настройки за твоите чувства,
преминах през всичко, целях обичта.
Но ти ме премяташе, без да изпускаш
конците на плетивото-лъжа.
Опитах. И чаках. И исках да можем
да бъдем семейство. Уви.
Остана достойнство в крака да положа
и да те чакам безкрайно, нали? ...