Всяка минута, в яд потопена,

 минава нещастно през твоите  дни.

А ако просто си мислел за мене,

 можеше и да ни провърви.

Нямам настройки за твоите чувства,

преминах през всичко, целях обичта.

Но ти ме премяташе, без  да изпускаш

конците на  плетивото-лъжа.

Опитах. И чаках. И исках да можем

да бъдем  семейство. Уви.

Остана достойнство в крака да положа

и да  те чакам безкрайно, нали?

Всяка минута, когато си с нея,

часово се измерва при мен с векове.

И в огледалото гледам – старея...

Прибираш се тихо. И сутрин е.

Казах ти пряко, без ултиматум.

Няма защо да избираш. Не съм

 билетче със номер в някой театър.

Исках твойта  любов аз да съм.

Всяка минута, във яд потопена,

погубва  частица от новата ТЯ.

Просто не мисли за мене,

а времето отдай на Другата...