Anita765 (Ани Монева)
296 11769
Nov 25, 2017, 6:18 PM

Всъщност 

  Poetry » Other
658 4 6

Аз не мога да бъда логична,
да обичам не мога насън.
Уморява ме вечното тичане,
тишината ми остър е звън.

И не вярвам, че имало вечност,
щом видяла съм толкова тлен.
Ти постой, дай ми само човечност,
нека другото друг да е ден.

Вече зная какво е търпение
и не търся, не моля за жал.
Мълчаливо е всяко прозрение,
а след него и пътят е бял.

Затова не очаквай да бъда
днес спонтанна, а утре добра.
Идвам винаги както присъда.
Пожела си при тебe да  спра.

Имаш времето да се обърнеш.
Учих дълго как трябва да дам,
но запомних, че чувствата мъртви
те оставят бездомен и сам.

Не строя от илюзии къщи,
не отварям на всеки врата.
Невлюбчива е моята същност
и си нося безмълвно кръста.

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не влизам много често, но винаги се радвам да прочета нещо на тези странички!
  • "Идвам винаги както присъда.
    Пожела си при тебe да спра."
    Категоричният изказ и искреността са пленяващи.
  • Благодаря на всички, спрели се на страничката ми!
  • "Невлюбчива е моята същност
    и си нося безмълвно кръста". Хубаво е.
  • "Идвам винаги като присъда"!
    Харесах изповедния тон и тази категоричност на Лирическата.
  • Динамиката, толкова ми харесва, обожавам такива стихотворения... Искрено, чисто и майсторски изречено!
Random works
: ??:??