Anita765 (Ани Монева)
296 11763
25 нояб. 2017 г., 18:18

Всъщност 

  Поэзия » Другая
673 4 6

Аз не мога да бъда логична,
да обичам не мога насън.
Уморява ме вечното тичане,
тишината ми остър е звън.

И не вярвам, че имало вечност,
щом видяла съм толкова тлен.
Ти постой, дай ми само човечност,
нека другото друг да е ден.

Вече зная какво е търпение
и не търся, не моля за жал.
Мълчаливо е всяко прозрение,
а след него и пътят е бял.

Затова не очаквай да бъда
днес спонтанна, а утре добра.
Идвам винаги както присъда.
Пожела си при тебe да  спра.

Имаш времето да се обърнеш.
Учих дълго как трябва да дам,
но запомних, че чувствата мъртви
те оставят бездомен и сам.

Не строя от илюзии къщи,
не отварям на всеки врата.
Невлюбчива е моята същност
и си нося безмълвно кръста.

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не влизам много често, но винаги се радвам да прочета нещо на тези странички!
  • "Идвам винаги както присъда.
    Пожела си при тебe да спра."
    Категоричният изказ и искреността са пленяващи.
  • Благодаря на всички, спрели се на страничката ми!
  • "Невлюбчива е моята същност
    и си нося безмълвно кръста". Хубаво е.
  • "Идвам винаги като присъда"!
    Харесах изповедния тон и тази категоричност на Лирическата.
  • Динамиката, толкова ми харесва, обожавам такива стихотворения... Искрено, чисто и майсторски изречено!
Предложения
: ??:??