Донесъл със себе си от селцето край Дунав
червен акордеон и торба топли дрехи,
той сяда зад блока на една захвърлена гума
и засвирва нещо свое, много старо и крехко.
Затворил очи, той рови в сърцето си с нокът
за парченца от спомени, за късове чувства.
Топи се облак под слънцето, сякаш е пчелен восък,
в акордеона се влива човекът през върха на своите пръсти.
И рибарски лодки край него потеглят с разпънати мрежи,
прелитат сред пръски вода над тях ята толстолоби,
хвърлят моруни хайвера си в нашите малки балкони,
водовъртежи смесват студени течения с топли. ...