Втора Носталгия

Донесъл със себе си от селцето край Дунав

червен акордеон и торба топли дрехи,

той сяда зад блока на една захвърлена гума

и засвирва нещо свое, много старо и крехко.

Затворил очи, той рови в сърцето си с нокът

за парченца от спомени, за късове чувства.

Топи се облак под слънцето, сякаш е пчелен восък,

в акордеона се влива човекът през върха на своите пръсти.

И рибарски лодки край него потеглят с разпънати мрежи,

прелитат сред пръски вода над тях ята толстолоби,

хвърлят моруни хайвера си в нашите малки балкони,

водовъртежи смесват студени течения с топли.

Крайречни тополи израстват, на тях кацат птици,

под корените им змии бавно сменят своите кожи.

Око на гущер блести сред тревата като малка жълтица,

две костенурки проверяват коя от тях е по-бързоходна...

А един човек - мъничък, колкото пясъчен остров,

седи в своя двор под разцъфтялата бяла череша,

приготвил се вече да тръгва и подпрял на земята до стола

червен акордеон и торба топли дрехи.

i2na (Инна)

2007-09-24T16:22:30+03:00

Много хубаво!!!
Поздрави!
Aske (Петя Косева)

2007-09-21T15:00:28+03:00

С каквото идваме,с това си отиваме...
jantreya (Валентина Шейтанова)

2007-09-21T14:39:27+03:00

Браво!!!Прекрасно е!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-09-21T11:06:38+03:00

Много ми хареса , много.С обич.