Втора песен на Тъжния пират
Със стария кораб скитам
сред Разбито море.
И него питам за разбитото сърце.
Защо го нося във мрачните гърди?
То не спира, не спира да боли.
То не спира, не спира да боли.
Черен е мракът като нейните коси.
Светят звездите – нейните очи!
А морето е мрачно като ром…
Ще ме погълне последният ми дом.
Ще ме погълне последният ми дом. ...