Втора песен на Тъжния пират
Със стария кораб скитам
сред Разбито море.
И него питам за разбитото сърце.
Защо го нося във мрачните гърди?
То не спира, не спира да боли.
То не спира, не спира да боли.
Черен е мракът като нейните коси.
Светят звездите – нейните очи!
А морето е мрачно като ром…
Ще ме погълне последният ми дом.
Ще ме погълне последният ми дом.
Нощта минава, изтича ми кръвта.
Тежко сражение имах сутринта.
Да се преборя с болката, уви!
Ще ме размаже,
ох, сърцето ми!
Йо-хо, йо-хо, ох, сърцето ми!
Йо-хо, йо-хо и бутилка ром!
Слънце изгрява – стопля ме дори.
Морето е синьо – като нейните очи.
Йо-хо, йо-хо и бутилка ром.
Йо-хо, йо-хо и бутилка ром.
Болката в мене няма, няма край!
Ще ме убие, то се, то се знай!
Йо-хо, йо-хо - краят е, уви!
Йо-хо, йо-хо – сините очи!
Йо-хо, йо-хо, мрачните коси!
Йо-хо-, йо-хо, отивам си, нали?
Йо-хо, йо-хо, отивам си, нали??????????????????????????????????
© Леденпламък Леденпламък Все права защищены