В Я Р А
Умирах, възкръсвах и пак оцелявах -
животът ми беше самата превратност.
Но бързо привикнах - не се впечатлявах,
че идва и друга, поредна опасност.
Духът ми не трепна пред зли урагани -
не станах покорен робот или зомби.
Превързвах със вяра жестоките рани -
край мене свистяха куршуми и бомби.
И нека тече си бездушното време,
и нека си влачи прокобите черни.
Напразно си мисли, че то ще отнеме
и моята вяра в посоките верни.
© Христо Запрянов All rights reserved.