18 ene 2011, 0:39

Вяра 

  Poesía » Otra
999 0 8

 

                      В Я Р А

 

Умирах, възкръсвах и пак оцелявах -

животът ми беше самата превратност.

Но бързо привикнах - не се впечатлявах,

че идва и друга, поредна опасност.

 

Духът ми не трепна пред зли урагани -

не станах покорен робот или зомби.

Превързвах със вяра жестоките рани -

край мене свистяха куршуми и бомби.

 

И нека тече си бездушното време,

и нека си влачи прокобите черни.

Напразно си мисли, че то ще отнеме

и моята вяра в посоките верни.

 


© Христо Запрянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !Силно! Стреляй!
  • ИЦЕ,благодаря ти за този стих!
    Бурите да опитват да ни превият,колкото си щат-ние пак ще оцелеем!
    С "...вяра в посоките верни."
    Поздрави и усмивки,ИЦЕ !
  • И вместо човекът, да стана самият...

    роботът послушен, дори лицемерен.
    Силно!Впечатляващо! : )
  • За да имаш дух, да се чувстваш свободен,истински човек, трябва да имаш вяра в посоките верни. Хареса ми.
  • Вярата трябва да е най-силна!!!
  • много силно и знаменателно послание
    носи стихът ти, Христо..
    великолепно е.
  • С поздрав!
  • Силата на Вярата ти никога няма да те превърне в робот!Макар,че отвсякъде така искат да ни направят-послушни и безропотни роботчета!Силата е в духа ти и това е което те прави истински стойностен Човек!Моите аплодисменти!
Propuestas
: ??:??