аннавлад (Анна Дюлгерова)
186 7607
Dec 6, 2007, 1:06 PM

Вярвам в срещата на нашите души 

  Poetry » Other
901 0 18
Защо си тръгна тъй внезапно, татко?
Над мен се спусна черна, непрогледна нощ.
Аз страдах много, плаках...
Безвъзвратно излезе ти от нашия живот.
Ти беше оптимист.
Ти беше светла личност.
Със болка свеждаме сега глави.
Аз зная няма връщане обратно.
Но вярвам в срещата на нашите души.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Дюлгерова All rights reserved.

Random works
: ??:??