Вярвам в срещата на нашите души

6 дек. 2007 г., 13:06

Поэзия » Другая

900 0 18

Защо си тръгна тъй внезапно, татко?
Над мен се спусна черна, непрогледна нощ.
Аз страдах много, плаках...
Безвъзвратно излезе ти от нашия живот.
Ти беше оптимист.
Ти беше светла личност.
Със болка свеждаме сега глави.
Аз зная няма връщане обратно.
Но вярвам в срещата на нашите души.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вярвам в срещата на нашите души

Искате да прочетете повече?

Предложения