И вярвах, че безгрешен е светът,

че няма болка, няма и тъга,

и вярвах, че вървя по своя път,

но не по навик, не от суета.

Не бързах, знаех: миг дори да бъда,

ще бъда Аз - реална и добра,

и мойта съвест с моята  присъда

в шума ще се повтарят, когато аз умра.

Горях, туптях, блестях, но все се връщах

в съня на своя смел оптимистичен блян -

различна, непонятна и могъща...

Светът не чезне, ако ти не чезнеш сам!

И вечно аз пътувам по неволя

за нова среща с нов по-светъл ден.

И вярвам! И до днес така се моля –

да няма болка в теб, да няма страх във мен.