24 mar 2007, 17:13

Вярвам (Вяра) 

  Poesía
784 0 1
И вярвах, че безгрешен е светът,
че няма болка, няма и тъга,
и вярвах, че вървя по своя път,
но не по навик, не от суета.
Не бързах, знаех: миг дори да бъда,
ще бъда Аз - реална и добра,
и мойта съвест с моята присъда
в шума ще се повтарят, когато аз умра.
Горях, туптях, блестях, но все се връщах
в съня на своя смел оптимистичен блян -
различна, непонятна и могъща...
Светът не чезне, ако ти не чезнеш сам! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Василева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??