Вятърът в нощта препуска
задъхан шепне на листата
и разпитва светлините в мрака
защо ридае самотата
Луната, скрила се смутена
във сянката на нощна птица
отрони огнена но заледана
блестяща мъничка сълзица
Със стон измъчен и гробовен
разтвориха се небесата
загърната в красота и болка
появи се Самотата ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up