Aug 17, 2005, 9:43 PM

Вятър 

  Poetry
896 1 1
Вятърът в нощта препуска
задъхан шепне на листата
и разпитва светлините в мрака
защо ридае самотата
Луната, скрила се смутена
във сянката на нощна птица
отрони огнена но заледана
блестяща мъничка сълзица
Със стон измъчен и гробовен
разтвориха се небесата
загърната в красота и болка
появи се Самотата ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никифор Никифоров All rights reserved.

Random works
: ??:??