17.08.2005 г., 21:43 ч.

Вятър 

  Поезия
840 1 1
Вятърът в нощта препуска
задъхан шепне на листата
и разпитва светлините в мрака
защо ридае самотата

Луната, скрила се смутена
във сянката на нощна птица
отрони огнена но заледана
блестяща мъничка сълзица

Със стон измъчен и гробовен
разтвориха се небесата
загърната в красота и болка
появи се Самотата

И вятарът внезапно стихна
при лиобимата си се завърна
а после плахо се усмихна
в прегръдка нежна я обгърна...

© Никифор Никифоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??