kobli (Сияна)
6 42
Jan 26, 2012, 11:38 AM

Вятър 

  Poetry » Other
829 0 4

Когато вятърът задуха и навява ми мечти... Уж съм няма и съм глуха, а пък зная, че си ти. Леко вее, от високо. И не чака. И не спи. Уж съм птица безкрилата, а така ми се лети. Тихо шепне и пристъпва, и не може да мълчи... Аз съм мъничка звездица, а пък Слънцето си ти.

© Сияна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??