kobli (Сияна)
6 42
Jan 26, 2012, 11:38 AM

Вятър 

  Poetry » Other
932 0 4
Когато вятърът задуха и навява ми мечти... Уж съм няма и съм глуха, а пък зная, че си ти. Леко вее, от високо. И не чака. И не спи. Уж съм птица безкрилата, а така ми се лети. Тихо шепне и пристъпва, и не може да мълчи... Аз съм мъничка звездица, а пък Слънцето си ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна All rights reserved.

Random works
: ??:??