kobli (Сияна)
6 42
26 янв. 2012 г., 11:38

Вятър 

  Поэзия » Другая
830 0 4

Когато вятърът задуха и навява ми мечти... Уж съм няма и съм глуха, а пък зная, че си ти. Леко вее, от високо. И не чака. И не спи. Уж съм птица безкрилата, а така ми се лети. Тихо шепне и пристъпва, и не може да мълчи... Аз съм мъничка звездица, а пък Слънцето си ти.

© Сияна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??