Без да усетя, ме впримчиха думите -
ама че ловки ловци се оказаха,
случайно нарочна, приела безумието
с тях да съм благословено наказана.
Думите бяха, които ме грабнаха,
техният вятър ме вя и завихря,
нахлу във сърцето ми, в миг го открадна
и го накъса на хиляди стихове...
Вятърът, вятърът, онзи на думите,
струна и звън, развълнуван език -
слънчев, дъждовен и пълнонунен,
камбанено-силен, молитвено-тих. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up