Вятър на думите, думи на вятъра...
Без да усетя, ме впримчиха думите -
ама че ловки ловци се оказаха,
случайно нарочна, приела безумието
с тях да съм благословено наказана.
Думите бяха, които ме грабнаха,
техният вятър ме вя и завихря,
нахлу във сърцето ми, в миг го открадна
и го накъса на хиляди стихове...
Вятърът, вятърът, онзи на думите,
струна и звън, развълнуван език -
слънчев, дъждовен и пълнонунен,
камбанено-силен, молитвено-тих.
Писана истина - оставаме в думите,
себе си вграждаме, след залез личим,
само чрез думите изгреви будим,
(сплитат ме с теб и света неделимо.)
Вятър на думите, думи на вятъра -
блъскат се звънки, изгарят в нощта,
падат снежинките и се ронят листата им,
вярвам им, зная - ще ни спасят.
© Дора Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Падат снежинки - тъй се ронят листата им!
На думите!
Пишеш-рисуваш и се получава красиво, защото го правиш с любов!
Бъди! -
Поздрав!
-
иии, да!
-
вярвам ти ,доре,много ти
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
doreto66 , и ти - да си!!!
Laska, valia1771, поздрави!
Райчо, само така всичко се получава, а инак изобщо няма смисъл да правиш каквото и да е, ключа е в тази необятна думичка