Листата жълтеят,
вятърът почва да хапе,
те капят...
Сълзите напират в очите,
ала не капят...
Сърцето кърви, ала вече
не усещам болката.
Болката, че вече те няма.
И спомените се прокрадват
в мислите и запълват
празнотата, самотата
сякаш изчезва в съня... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up