От безумната обич на вятъра
аз побягнах да търся покой.
Приютих се под твоята стряха,
уж за малко, а вече си мой.
Но успях тази вятърна нежност
да открадна за малко. За нас...
С нея утрото ражда надежди
и в очите танцува страстта.
Виж, подире ни вятърът тича
и ни търси и шушне с тъга.
Той от болка на просяк прилича –
чуй как стене самотен в нощта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up