2 sept 2011, 0:07

Вятърна 

  Poesía » De amor
773 0 17
От безумната обич на вятъра
аз побягнах да търся покой.
Приютих се под твоята стряха,
уж за малко, а вече си мой.
Но успях тази вятърна нежност
да открадна за малко. За нас...
С нея утрото ражда надежди
и в очите танцува страстта.
Виж, подире ни вятърът тича
и ни търси и шушне с тъга.
Той от болка на просяк прилича –
чуй как стене самотен в нощта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??