Имам нужда от вятърни мелници –
ветровете от тях ще изтрия.
Ще минавам през празните делници.
Ще използвам и тайна магия
цветовете да скрия под дрехата,
посивяла от твойто мълчание.
А за теб ще оставя утехата
на помръкнала капка сияние.
Любовта от сълзи избеляла е,
във съня ми солен привкус има.
Но надеждата пак оцеляла е,
носи пролет – едва доловима. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up