slaveja123 (Слава Костадинова)
189 317
Dec 8, 2017, 7:33 PM  

Вятърът 

  Poetry » Love
312 0 3

Вятърът простена безутешно

и раздипли морна тишина.

Погали я, а тя прошушна нещо

и той от нежност премаля.

Събра окапалата шума,

постла любовното гнездо.

Нарисува с клони една дума

и така любовта си ѝ призна.

Но нали е вятър си замина

понесъл дъх на утринен копнеж.

Сега ми свирка през комина...

Как може вятърът да разбереш!

 

© Слава Костадинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??