Едно минорно настроение,
понесено от есенна въздишка
поражда дръзко вдъхновение
и го преплита в здрава нишка…
Не ме е страх от северния вятър
сърцето ми е толкова горещо,
че ледове дори по мен да мята
за него с обич ще се сещам.
Настъпи славното му време
по върхове, чукари да върлува
да сее студ, без да му дреме,
да брули, без да се преструва. ...