17 дек. 2024 г., 12:27
Едно минорно настроение,
понесено от есенна въздишка
поражда дръзко вдъхновение
и го преплита в здрава нишка…
Не ме е страх от северния вятър
сърцето ми е толкова горещо,
че ледове дори по мен да мята
за него с обич ще се сещам.
Настъпи славното му време
по върхове, чукари да върлува
да сее студ, без да му дреме,
да брули, без да се преструва. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация