Jul 22, 2012, 5:55 PM

Въглен в пепелта 

  Poetry » Love
547 0 4

Не знам дали не съм в заблуда -

по тебе страдам до полуда.

Душата ми е още млада

и трупа чувствата на клада.

 

С магия някаква незнайна

разкри се мъжката ми тайна,

че чувствата не са заспали -

сама искрата се запали.

 

Запали мъжкото ми тяло.

Изчезна виделото бяло.

На пепел тялото ми стана.

Сърцето въглен си остана.

 

И нека въглен да те пари

до край, дано, на дните стари!

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??