22.07.2012 г., 17:55 ч.

Въглен в пепелта 

  Поезия » Любовна
546 0 4

Не знам дали не съм в заблуда -

по тебе страдам до полуда.

Душата ми е още млада

и трупа чувствата на клада.

 

С магия някаква незнайна

разкри се мъжката ми тайна,

че чувствата не са заспали -

сама искрата се запали.

 

Запали мъжкото ми тяло.

Изчезна виделото бяло.

На пепел тялото ми стана.

Сърцето въглен си остана.

 

И нека въглен да те пари

до край, дано, на дните стари!

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??