Чернилката от въглени събирам,
светът е заравнен догоре с нея.
Как да мога в черно да намирам
още смисъл за да оцелея?
Как да си намирам цветовете
ярко- положителни, прекрасни?
Въглените парят, но не светят.
И да светят, в мене ще угаснат.
© Мария Божкова All rights reserved.
Така ми дойде моят коментар- в рими. С малко преправяне е възможно да бъде добавен, като трети куплет,да. Но двете куплетчета изразяват точно моментното ми настроение, в което са писани, а той - настроението ми от сега.
Другите, какво мислят? 🙂